Класики: Pontiac Trans Sport

 

През 80-те години, ако имахте семейство, бяхте обречени. Трябваше да карате някакъв скучен, кафяв ван, който изглеждаше така, сякаш е проектиран от човек, който мрази радостта от живота. Но в Pontiac решиха, че не искат да са скучни, а искат да са...фантастични. И така, през 1986 г. на автосалона в Чикаго те показаха концепта Trans Sport. И той беше... еми, беше направо скандален! Имаше стъклен покрив, който изглеждаше като купол на космически кораб, летящи врати тип „крило на чайка“ и цифрово табло, което вероятно имаше повече изчислителна мощ от лунния модул на „Аполо“. Хората бяха в шок. Те се взираха в него с отворени усти, все едно гледаха как прасе се учи да говори френски. 

Н когато Pontiac решиха да го пуснат в серийно производство през 1989 г., те направиха нещо напълно в техен стил – оставиха го да изглежда почти точно като концепта! В свят, в който всички останали ванове приличаха на кутии за обувки на колела, Trans Sport приличаше на прахосмукачка „Дайсън“ с двигател. Дизайнът му беше направо от бъдещето. Той имаше този нисък, полегат нос, който преливаше директно в предното стъкло. Беше толкова аеродинамичен, че вероятно можеше да разреже въздуха дори ако го паркирате в ураган. Използваха пластмасови панели на каросерията, които не ръждясваха – концепция, която беше толкова напредничава, че механиците в сервизите не знаеха как да реагират, когато някой дойде с вдлъбнатина, която не може да се изчука. Инженерите използваха стоманена скелетна структура, върху която бяха закрепени панелите от подсилена пластмаса. Това означаваше две неща: първо, колата беше невероятно лека за размера си, и второ – тя буквално не можеше да ръждяса. Ако я бяхте паркирали в солена вода, тя щеше да оцелее много по-дълго от всеки тогавашен седан.

Влизането в Trans Sport беше като качване в кабина на самолет от бъдещето, при това такова, каквото са си го представяли през 80-те. Интериорът беше пълен с копчета! Имаше контроли за музиката на волана – нещо, което днес е стандарт, но тогава беше магия, достъпна само за магьосници и собственици на Pontiac. Имаше и вградени детски седалки, които се трансформираха, сякаш колата е проектирана от инженери на „Трансформърс“. Вътре беше пълно с глезотии, които тогава те караха да се чувстваш като принц. В по-високите нива на оборудване имаше дигитални графики, които изглеждаха като от първите игри на Atari. Беше странно, беше шарено и беше напълно безсмислено, но пък беше яко! Имаше дори и версия с въртящи се задни седалки. Можехте да обърнете децата към самите себе си, за да можете да ги пляскате, докато шофирате. 

Но, разбира се, имаше един малък проблем. Хората не бяха готови за него. Бяха прекалено заети да се страхуват от това колко е различен. И, честно казано, с онзи 3.1-литров V6 двигател, той не беше точно спортен автомобил. И нека бъдем честни – той не беше точно машина за скорост. Разполагаше със скромните 120 конски сили. Да, знаем, в днешно време това е мощността на миксер, но тогава беше достатъчно, за да тегли този „космически кораб“ по магистралата, без да се налага да излизате и да бутате. Но пък карането му те караше да се чувстваш като капитан на „Ентърпрайз“, който се опитва да закара децата на училище навреме за втория час. 

Първото поколение на Pontiac Trans Sport не беше просто ван. Той беше опит да докажат, че дори най-скучното нещо в света – превозването на хора от точка А до точка Б – може да бъде приключение. Днес той е част от историята, един странен, футуристичен артефакт от епоха, в която дизайнерите все още имаха смелостта да бъдат странни. И знаете ли какво? Липсва ни. Защото светът има нужда от повече ванове, които изглеждат така, сякаш току-що са кацнали от друга галактика. А не от поредния сив кросоувър, който изглежда като хладилник с джанти.