В един свят, който претендира за прогрес, Mitsubishi ни сервира нещо, което те наричат „ново“. Но истината, е далеч по-неудобна. Това, което виждате, е Versa Van. Име, което ехото на миналото подхвърля от края на 80-те години, само за да ни обърка още повече. Но под емблемата с трите диаманта не стои инженерно вдъхновение. Стои един Nissan Caravan, който тихо и примирено остарява през последните петнайсет години. Един автомобилен призрак, който ни се представя за премиера. Сякаш сме в музей на индустриалното упорство. Единствената разлика с моделът на Nissan е надписът на задната врата. Една козметична лъжа, която трябва да ни убеди, че купуваме нещо различно.
И го получавате, тъй като Mitsubishi Versa Van е леко казано спартанско обзаведен по днешните стандарти. Пет реда седалки, разположени с математическа студенина. Безопасността е сведена до два еърбега, сякаш животът на пътниците отзад е оставен на благоволението на съдбата и на няколко предпазни колана. Няма пакет „Лукс“. Има небоядисана пластмаса и халогенни фарове. Има практичност, която граничи с цинизъм.
Под ламарините има 2.5-литров турбодизел на Mitsubishi с мощност 127 к.с., куплиран с петстепенна ръчна кутия. Една конфигурация от миналия век, затворена в шаси с рамка тип „стълба“. Този ван е създаден да пътува дълго, но без блясък. Без илюзии. Въпросът обаче е: докога ще приемаме преименуваната старост за новост? Докога марката ще бъде по-важна от съдържанието? Истината е в детайлите, а детайлите тук са на повече от 15 години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар