Класики: Opel / Vauxhall Senator B

 

В света на автомобилите има модели, които са просто... коли. Но има и такива, които се опитват да бъдат нещо повече, да прекрачат границите на обикновеното и да се преборят с колоси. Opel Senator е един от тях. Не, не е Mercedes S-Class, нито BMW Серия 7. Той е немски, но не е от "големите" три. Senator е олицетворение на амбицията, на опита на Opel да покаже, че може да се конкурира в най-висшата лига на автомобилостроенето. Това е история за един достоен опит, за един автомобил, който имаше всичко, за да успее, но така и не успя да излезе от сянката на своите по-именити сънародници. 

И така, през 1978 г. се роди първото поколение на Opel Senator. Той не беше V8-цилиндров звяр, но бе елегантен, голям седан, построен на платформата на Opel Rekord. Имаше изчистен, почти консервативен дизайн, който го правеше да изглежда по-скъп, отколкото беше. Предлагаше се с 2.8 и 3.0-литрови, 6-цилиндрови редови двигатели, като последният, с инжекцион, генерираше  180 к.с. и го правеше истински бърз за времето си. Senator А имаше меко, комфортно окачване, което го правеше идеален за дълги пътувания. Това беше автомобил за хора, които ценят комфорта и спокойствието, а не за тези, които търсят спортни усещания.

През 1987 г. Opel представи второто поколение на модела, което буди в нас по-голям интерес. Това беше по-модерна, по-аеродинамична версия, базирана на платформата на Opel Omega A. Дизайнът беше по-заоблен, по-съвременен и отново се позиционираше като конкурент на Mercedes E-Class и BMW Серия 5. Senator B имаше по-добра шумоизолация, по-качествени материали в интериора и цял куп екстри, които го правеха истински луксозен автомобил. Електрически седалки, климатроник, бордкомпютър екзотичното за тогава дигитално табло - всичко, което можеше да се очаква от един флагман. Седанът се предлага и с цифрово - електронно сервоуправление с променлива сила на действие в зависимост от скоростта. По-интересното е това, което виждаме под капака. Senator B се предлагаше с 2.5, 2.6, 3.0  и дори 4.0 литрови, 6-цилиндрови агрегати, които достигаха мощност до  204 к.с. Това беше достатъчно, за да го изстреля до 100 км/ч за по-малко от 9 секунди, което за един голям седан беше повече от впечатляващо. Моделът се предлагаше с механична скоростна кутия, но повечето клиенти предпочитаха 4-степенния автоматик на Aisin с три режима на работа. Версията с 4.0 литровият мотор бе дело на Irmscher. Разполагаше с 272 к.с., ускоряваше до 100 км/ч. за 6.5 секунди и можеше да постигне скорост от 255 км/ч. 

Въпреки всичките си качества, Senator B не успя да постигне успех. Продажбите бяха ниски и през 1993 г. Opel спря производството му след произведени едва 69 943 автомобила. Причините? Може би Opel не беше достатъчно престижна за този сегмент. Може би клиентите просто предпочитаха да платят малко повече и да се сдобият с автомобил с по-силно име като Mercedes или BMW. Senator B беше като студент отличник, който винаги е в сянката на популярните спортисти. Той беше добър, дори отличен, но му липсваше нещо, което да го направи истинска звезда.

Днес Opel Senator B е забравен модел за повечето хора. Но за автомобилните ентусиасти като нас и Вас, той остава един достоен представител на една отминала ера. Той е доказателство, че Opel имаше потенциала да създава луксозни, комфортни и бързи автомобили, които можеха да се конкурират с най-добрите. Senator не е просто кола, а един амбициозен проект, който показа, че дори малките играчи могат да мечтаят за големи постижения. И въпреки че не успя, той остави следа, която не бива да забравяме. Защото в автомобилния свят, както и в живота, не е важно само да спечелиш, но и да опиташ да се бориш. бориш се, но идва време в което най-доброто за твоите клиенти е нещо наречено Opel Grandland. Това в момента се води  флагманският модел на марката собственост вече, не на - GM, а на Stellantis.