През 1985 година италианската компания Rayton Fissore представя модела Magnum. Той е базиран върху скъсено шаси на Iveco и разполага със задвижване 4х4. Идеята на това превозно средство е да предлага значително пространство в кабината и същевременно пасажерите да се радват на завиден за времето си комфорт. До колко моделът е успешен не се наемаме да коментираме, но до 2003 година, когато неговото производство е прекратено от него са произведени близо 6000 екземпляра. Голяма част от тях са купени от италианските власти за нуждите на полицията и армията, а около 1200 бройки са изнесени в САЩ. За вкусовете на американските клиенти, Magnum се екипира с V8-цилиндрови, бензинови агрегати доставяни от Ford или GM, чиито работен обем е от 5.0 или 6.0 литра. В Европа моделът разчита на бензиновите 2.0 и 2.5 литрови агрегати от Fiat с мощност съответно 138 и 160к.с. Най-популярни обаче са дизеловите версии чиито агрегати са от Iveco и VM Motori, чиято мощност варира между 92 и 120к.с.
В средата на 90-те години, Rayton Fisore е придобита от Laforca, която се опитва да инвестира средства в по-нататъшното развитие на модела. В плановете влизат дори и версии с 6.0 литров, компресорен агрегат с мощност 425к.с., предназначен разбира се за пазарите в САЩ, но до неговата поява така и не се стига поради липсва на достатъчно средства. Все пак Laforza, успява да модернизира модела, като прави някои конструктивни промени и такива в дизайна на екстериора. Интериора също е променен и все така луксозен, а нивото на безопасност е завишено. Компанията обаче трудно успява да поддържа вече произведените модели, а намирането на резервни части от страна на клиентите е мисия невъзможна. Към днешна дата не е ясно, колко от тези са останали в движение (една дори имаше в България), но не можем да оспорим факта, че именно благодарение на този модел, днешните SUV модели изглеждат по начина, по който изглеждат.
През 1985 година италианската компания Rayton Fissore представя модела Magnum. Той е базиран върху скъсено шаси на Iveco и разполага със задвижване 4х4. Идеята на това превозно средство е да предлага значително пространство в кабината и същевременно пасажерите да се радват на завиден за времето си комфорт. До колко моделът е успешен не се наемаме да коментираме, но до 2003 година, когато неговото производство е прекратено от него са произведени близо 6000 екземпляра. Голяма част от тях са купени от италианските власти за нуждите на полицията и армията, а около 1200 бройки са изнесени в САЩ. За вкусовете на американските клиенти, Magnum се екипира с V8-цилиндрови, бензинови агрегати доставяни от Ford или GM, чиито работен обем е от 5.0 или 6.0 литра. В Европа моделът разчита на бензиновите 2.0 и 2.5 литрови агрегати от Fiat с мощност съответно 138 и 160к.с. Най-популярни обаче са дизеловите версии чиито агрегати са от Iveco и VM Motori, чиято мощност варира между 92 и 120к.с. 
В средата на 90-те години, Rayton Fisore е придобита от Laforca, която се опитва да инвестира средства в по-нататъшното развитие на модела. В плановете влизат дори и версии с 6.0 литров, компресорен агрегат с мощност 425к.с., предназначен разбира се за пазарите в САЩ, но до неговата поява така и не се стига поради липсва на достатъчно средства. Все пак Laforza, успява да модернизира модела, като прави някои конструктивни промени и такива в дизайна на екстериора. Интериора също е променен и все така луксозен, а нивото на безопасност е завишено. Компанията обаче трудно успява да поддържа вече произведените модели, а намирането на резервни части от страна на клиентите е мисия невъзможна. Към днешна дата не е ясно, колко от тези са останали в движение (една дори имаше в България), но не можем да оспорим факта, че именно благодарение на този модел, днешните SUV модели изглеждат по начина, по който изглеждат. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар