Добре дошли в рубриката "Автомобили, които никой не иска, но които по някаква причина са съществували". През средата на 90-те години, някъде във Варна - да, Варна, България - се случи едно леко объркващо събитие: възкресението на Rover Maestro. Един модел, чиито "славни" години бяха приключили някъде по времето, когато аз сигурно съм си играел с колички Matchbox.Производството там е било кратко, от '95 до '96 г., и са успели да сглобят малко над 2200 бройки. Това, технически погледнато, прави този български Maestro почти лимитирана серия, нали? И, разбира се, ние имаме един такъв - спретнат екземпляр с навъртени километри от от нас самите. когато го купихме километражът сочеше 45 000 км. и се разделихме с него след като се изписаха цифрите 128 000 км.
Ако трябва да бъда честен, въпреки че е бил построен върху механика, която вече е била остаряла, още преди да е била изобретена, този Maestro си имаше своите странни предимства. Българската версия, например, е получила увуличен клиренс и по-големи гуми от оригиналната британска, което не пречи на управляемостта. Всъщност, може дори да я прави по-добра. Това е доста в стила на Rover - да създадат нещо, което работи добре, но по някаква случайност. Под капака откриваме архаичния 1.3-литров бензинов агрегат. И за да е пълна картината, той идва с карбуратор Stromberg. Технология от войната която има специална камера, в която трябва да сипваш...моторно масло за да работи добре. Да, правилно ме чухте. Явно инженерите от Оксфорд са решили, че това е най-добрият начин да поддържат двигателя щастлив. Факт е: когато камерата е пълна с масло, разходът уж пада, а работата се подобрява. Чудесно! Единственият проблем е, че разходът от 8-9 л/100 км е почти еднакъв както в града, така и извън него. Класически пример за технология, която работи, но не много.Можеш да поддържаш 150 км/ч на магистрала без проблем. Тази малка машинка може да се движи. Проблемът е, че липсата на шумоизолация е толкова епична, че на тази скорост чувстваш, че колата ти крещи на английски.
Тайният коз тук? Скоростната кутия. Тя е петстепенна и е взета назаем директно от VW Golf или Polo, заедно с цялата периферия - механизма на лоста и жилото за съединителя. Гениално! Когато не знаеш как да направиш скоростна кутия, просто взимаш немска. Самият двигател е изненадващо здрав. Докато не навъртя 100 000 км. Тогава реши да покаже характера си с класически течове от гарнитурата на картера и семеринга на коляновия вал. Просто дребни неща, за да ти напомни, че караш Rover. Окачването е опростено до степен, в която дори няма стабилизираща щанга. Звучи като рецепта за катастрофа, но изненадващото е, че колата е стабилна. Можеш да вземаш поредица от остри завои в "по-спортен" стил (доколкото е възможно с този двигател) и тя се държи прилично. Широката следа и прецизното кормилно управление помагат. Единственият проблем е, че механичната рейка обича да се износва и започва кормилният гребен започва да тропа. И понеже нова струваше около 3200 лв., което е вероятно три пъти повече от цената на цялата кола, рециклирането на всеки 40 000 км става неизбежен ритуал. Но истинският фарс започна на 110 000 км. Лагерът на главината реши да се предаде. Добре, нормално. Но да се налага да сменяш лагери на всеки 7–8 000 км, дори с части на SKF? Това вече е на ръба на здравия разум. Половин година и два сменени комплекта по-късно, проблемът си остана нерешен до момента на продажбата. Това бе и причината за продажба. Явно имаше някаква зла магия в главините на този български Maestro, които също бяха сменени, а те не бяха никак евтини.
Купето е широко, вратите са големи, достъпът е лесен. Седалките са доста комфортни и добре обгръщат. Но липсата на реглаж на волана те кара да седиш като на стол в чакалната на 1-ва Градска б-ца. И сега, за качеството на българската сглобка. То просто не е на ниво. Всъщност, не е на никакво ниво. Корите на вратите тропат фабрично. Течове от предното стъкло и вратите са ежедневие, което, между другото, изглежда е характерен "Роувърски" проблем. Всяка зима ключалките замръзват. А дръжките за отваряне отвън са толкова неточно регулирани и крехки, че се чупят редовно. И, разбира се, имаме ръждата. След 13 години, вървейки по улицата и случайно виждайки този конкретен автомобил, който бях забравил че съм притежавал установих, че корозията е ударила сериозно металните брони, праговете, предната престилка и вратите. Петата врата също се е предала. Не е Rover, ако не ръждясва.
Днес можеш да купиш Maestro за 750–1000 лв. И трябва да кажа, че за тези пари той е изненадващо по-добро предложение от Lada 2107 или Skoda Favorit, които вероятно са още по-стари. Но имайте предвид: цените на авточастите са... високи. Оригиналните части са качествени и се намират лесно, което е добре. Но ако се наложи по-сериозен ремонт, ще платите много повече, отколкото сте дали за самата кола. Това е Rover Maestro. Приятен, но объркващ, като всички британски класики.
Няма коментари:
Публикуване на коментар