
Тази година Alfa Romeo навърши 115 години. Годишнина, изпълнена със смисъл, нали? Една от най-обичаните и емблематични марки в автомобилната индустрия. Основана в Милано през 1910 г., тая италианска марка, казват е „спечелила поколения ентусиасти“ със своето ДНК с дизайн, иновации и легендарни победи по пистите, а днес ние се чудим защо новите модели изглеждат като правени от китайски дизайнери с дебели очила. Всички тия клишета са верни. Да, да, знаем. Предизвиква го, като прави коли, дето се чудиш дали ще тръгнат на следващия ден. Но пък „гледа към бъдещето“. С какво? С чиста страст. Защото, както казват, Alfa Romeo е чиста страст. Е, някои я наричат и чисто главоболие. От компанията казват, че във вековната история и допринесла за много паметни страници в историята на автомобилите. И, разбира се, великият Хенри Форд свалял шапката си, когато виждал да минава Alfa край него. Това във времето, когато се стремял да ги победи. Явно е бил голям фен. Или просто е бил изнервен от факта, че италианците правят коли с душа, докато той само сглобява детайли на поточни линии.

И така, ALFA - Anonima Lombarda Fabbrica Automobili. Ломбардска фабрика за автомобили. Звучи като някой цех за обувки основан през 1910 година в Милано. Произхождаща от френска компания. Е, поне да не си мислим, че всичко е измислено от италианците. Първите коли били базирани на френски такива, но скоро ALFA си направила собствени. Конструирани от някой си Джузепе Мероси. Произвеждали се три модела с разни обеми на двигателите - от 2.4 до 6.1 литра и мощност между 20 и 40 к.с.. Ето това са били коне. Но понеже финансовата ситуация, както винаги в Италия, не е била много добра, през 1915 година, концернът го купил някой си Никола Ромео. Производството на коли спряло по време на първата световна война, заместено от „по-необходими продукти“. Сигурно са правили снаряди или нещо такова. Но през 1918 година пак започнали, вече под името Alfa Romeo с подобрени модели от преди войната. В периода до втората световна война марката произвежда едни от най-бързите серийни коли по това време. Да, тогава са правили коли, не играчки.

След края на втората световна война марката се опитва да стане масова и представя редица интересни модели включително и кабриолети като Alfa Romeo Spider (Dueto), които привличат по-взискателните клиенти и дори се осъществява експорт в САЩ. През 1972 година е представен и първият модел с предно задвижване - Afasud, направена от някой си Родолфо Хрушка с хоризонтално разположен двигател, а малко след това и първият автомобил с дизелов мотор на марката монтиран в Giulia. Да не забравим и великолепната Alfa Romeo Alfetta GT/GTV. Въпреки това Алфа Ромео не успява да следва процеса на растеж. Дори съвместното сътрудничество с японската Nissan за производство на нов масов автомобил не дава резултати и през 1986 година марката става собственост на FIAT, които я събират с Lancia. На кого е дошла на акъла, че някой ще иска Alfa с японска душа?

Покупката от страна на FIAT, води до настъпването на десетилетието на възраждането и големите промени. Алфа Ромео най-после побеждава кафяво-червената чума: ръждата!. Ето това е постижение! Качеството станало по-добро. Старите проблеми отиват в миналото. Но и лоши новини за заклетите Алфисти. Традиционното задно предаване е забравено. Спира се производството на Boxer моторите, които отстъпват място на новите редови мотори с блок от Fiat. Платформите и окачването също идват от Fiat. Само V6-Арезе моторите останали. Стига се до там, че с помощта на Saab е разработена обща платформа, която става основа за Alfa 164, Fiat Croma, Lancia Thema и Saab 9000.

През втората половина на 90-те години са представени редица нововъведения. Common Rail при дизелите (пак дизели!), роботизирана скоростна кутия Selespeed, и истинско „Алфа“ окачване с двойни носачи. Лансирането на Alfa 156 e ключов момент и е обявен за „Автомобил на годината“ за 1998 г. 56 журналисти от 21 европейски страни я избират. Първата, която печели тази титла. Alfa 156 e напълно оригинална кола. Линията й е силна и мускулеста, стъпила решително на пътя. Специални материали, като магнезий и алуминий намират място конструкцията на автомобила. Мощни двигатели. Еволюционно окачване. Изключителна активна и пасивна сигурност. Иновативен проект, здрав и надежден. Ето това са хвалби! По-важното обаче е, че с този модел оживява мисълта за GTA. През септември 2001-ва са представени Alfa 156 GTA и Sportwagon GTA. Двигател с обем 3.2 литра и 250 к.с. Пуснати в производство през февруари 2002. Митът за спортния дух оживява и се развива, а малко по-късно е представена иAlfa Romeo 147 GTA.

През 2008 година идва Alfa Romeo Mito. Името идва от градовете Милано и Торино. Дизайнът е издържан в стилът наAlfa Romeo 8C Competizione и притежава невероятни технически решения. Система за управление D.N.A. (Dynamic, Normal, All weather). Регулируеми амортисьори. Електронно контролиран Q2 диференциал. Система DST за стабилност на пътя, което е уникалната за сегмента иновация. Променяла настройките на двигателя, спирачната система, окачването и скоростната кутия.

Години наред клиентите слушат приказки, обещания, някакви цифри, които никой не ги вдява. А всъщност? Една агония. Като стар дядо, който не ще да мре, ама и да живее не може като хората. През 2010 година, тия от Алфата продали смешните 112 000 автомобила. Смешни, защото някакъв шеф от Фиат, с името Маркионе, си бил поставил за цел продажби от 300 хиляди годишно. Ей така, от въздуха. през 2001 година си е казал: "Айде, сега ще направим170 000! Е, познайте? Продали 130 хиляди. Разбирате ли, нали? Всеки път по-малко от това, дето си го мечтали. После, идва 2017-та и - бум! Производство нагоре с 62%. Сега някой ще каже - ето, тръгнаха нагоре! Ама истината е, че това са праджби на няколко големи автокъщи в Европа. Тая цифра от около 150 000 автомобила е по-скоро подигравка, отколкото успех, на фона на това, което се очаква от една такава марка.

И какво става по-нататък? Годината е 2021-ва. Fiat, Chrysler и PSA се сляха. Направиха си една нова корпорация под името Stallantis. Прекръстиха се, сложиха си нови табелки, сякаш това ще промени нещо. И за капак, идва един нов шеф - Жан-филип Импарато. И той, като всички преди него, започва да обещава. Още същата година обявява, че от 2022 до 2026 година, марката ще представя по един нов модел годишно. Започвайки с някакъв Tonale, дето го чакахме от години и по-добре още да го бяхме чакали.
И на всичкото отгоре, от 2027-ма година - пълна електрификация на новите модели! Разбирате ли го тоя цирк? Години наред не могат да си изпълнят елементарните планове, продават колкото една фирма за коли втора ръка, и сега изведнъж - електрички?! Абе, кой ви вярва бе, хора? Или сте пълни идиоти, или ни взимате за такива. Все пак, някак си успяха да направят Alfa Romeo 33 Stradale, която е като слънчев лъч.
Алфа Ромео е като стара любовница - все обещава, все те лъже, ама ти продължаваш да се надяваш. И така до безкрай. Всичко това е една дълга история. История за велики моменти, за победи, за „спортно сърце“. За коли, които са били повече от коли. И за марка, която днес, въпреки цялата тази славна история, се чуди как да оцелее в един свят на електрически скутери и регулации. И сега въпросът е: Кога най-после ще спре тоя театър с Alfa Romeo или просто ще оставят марката да си умре мирно и тихо?