Класики: Mitsubishi FTO

 

В началото на 90-те, докато всички нормални хора се радваха на свестни коли или поне на нещо с мощност, Mitsubishi внезапно реши, че светът отчаяно се нуждае от достъпно купе. По това време Mitsubishi бяха в своя разцвет на ентусиазма. Имаха Lancer EVO, който, признавамe, беше абсолютен феномен, защото вървеше като гламав и беше забранен за всеки, който цени живота си извън рали отсечката. А на върха беше 3000GT, който беше свръхтежък, свръх комплексен и наблъскан с активна аеродинамика, която е работила толкова често, колкото и принтерите на Epson. След като имаш Evo и GTO, какво правиш? Правиш нещо по-евтино. Естествено. Така се ражда FTO, който споделя доста от частите си с Galant. Дебютира през 1994 г. като по-малкия брат на GTO. 

Основният му проблем обаче е предното предаване. Да, един спортен автомобил с предно задвижване. Все едно да си купиш степер, за да отидеш до магазина. Разбира се, върши работа, но някак си губиш смисъла. За да оправдае статуса на достъпно спортно купе, производителят решава да предлага базовото FTO тъпия 1.8-литров, 4-цилиндров двигател, който имаше малко над 120 к.с., достатъчни за изпреварване на неподвижни предмети. По-мощните версии обаче разполагат с V6-цилиндров мотор. Звучи чудесно, нали? Докато не разбереш, че е един от най-малките V6 агрегати правени някога. Очевидно било по-евтино да натъпчеш шест цилиндъра в нещо по-малко от кутия за обувки, отколкото да платиш повече за данъци. Стандартната версия имаше 170 к.с. Но ако наистина си ентусиаст и си склонен да платиш повече, имаше версия GPX с променливо газоразпределение, която даваше цели 197 к.с. Клиентите можеха да избират между 5-степенна, механична или автоматик също с толкова предавки. При версията с механична трансмисия, ускорението от 0 до 100 км/ч. е 7.3 секунди. 

През 2000 година Mitsubishi спират производството на FTO, защото не им се дават пари за да направят модела годен според новите изисквания за странична безопасност. Най-вероятно това е продиктувано поради слабите продажби на модела, който е произведе малко над 37 000 бройки. С други думи, не искаха да се занимават. Били са заети да мислят как да правят по-добри прахосмукачки или да дават дефектни части на Renault.