При самото споменаване на името "Тriumph" е ясно, че става въпрос за специален автомобил (или мотоциклет). Едно от последните творения на вече не съществуващата марка е модела -TR7, който е представен през 1976 година и се предлага на пазара до 1981 година. Това е и един от най-успешните модели на марката разработен напълно самостоятелно с продажби над 110 000 автомобила при това, повечето реализирани в САЩ, където пък е наричан "малкият Corvette". Triumph TR7 се предлага във версии купе и кабриолет (roadster). Задвижван от 2.0 литров, 4-цилиндров агрегат с мощност 92 -105к.с., тежащият едва 1100кг. модел е предлага добри динамични характеристики, като ускорението от 0 до 100 е в рамките на 10 секунди, а максималната скорост доближава границата от 200км/ч. Предавателните кутии са 4 или 5-степенни, механични задвижващи задните колела, като същевременно се предлага и 3-степенен автоматик. Интериора е модерен за времето си и доста "топъл" за този тип автомобили, като се предлагат многобройни варианти на карета и разцветки за платовете на седалките и корите на вратите.
След огромния интерес в САЩ, марката решава да предложи версията - TR8, с V8-цилиндров, 3.5 литров агрегат от Rover, който всъщност идва от Buick. Неговата мощност е 135-145к.с. и се предлага само с 5-степенна, механична трансмисия. Въпреки увеличеното с близо 100кг. тегло, динамичните характеристики продължават да привличат вниманието на клиентите със спортни амбиции. Ускорението от място до 100км/ч на TR8, става за 8 секунди, а максималната скорост с лекото надхвърля 200км/ч. По обясними причини по-голямата част от производството на този модел е във версия кабриолет.
Като цяло обаче марката губи своя имидж с лошото качество на своите продукти. От това страдат и тези модели, като един от най-фрапиращите проблеми е прегряването на 4-цилиндровия агрегат, когато той е натоварен на максимална скорост повече от 2 минути. От марката така и не излизат с официално становище по този въпрос, но най-вероятно става дума за проблем с аеродинамиката, който не може да осигури достатъчно обтичащ въздух до радиатора. Лошото качество е и причина производството на този модел да бъде местено в три фабрики по време на своето съществуване. Високият курс на английската лира пък постави TR7/TR8 в неравностойно положение и бе значително по-скъп от своите конкуренти. Малко след свалянето от производство на модела компанията е закрита, една година преди да навърши своята 100 годишнина, а именно през 1984г. Днес марката е собственост на BMW, но за жалост в плановете на немският концерн все още не влизат продукти с името на легендарният английски производител.
Няма коментари:
Публикуване на коментар