Restomod: Touring Superleggera Veloce12 Barchetta

 

Някой е решил да вземе една съвсем нормална кола  доколкото една Ferrari 550 може да се нарече "нормална" - и да я превърне в нещо... специално. Или поне така се надяват. миналата година същите хора представиха Touring Superleggera Veloce12, а сега идва ред на откритата версия на модела. От Touring Superleggera са взели една кола, отрязали са ѝ покрива и са я нарекли Veloce12 Barchetta. Звучи като някаква песен от италиански мюзикъл, нали? Те твърдят, че са я направили за нефилтрирано шофьорско изживяване което, ако се замислите, означава просто да няма покрив. За да може вятърът да ви разроши косата, докато бръмчите по някой път. Те наричат това "почит към елегантността". Казват, че колата е "скулптура в движение". Ръчно изработено, разбира се, с някакви толеранси от само 2 мм. Което сигурно е много важно. За тези, които се интересуват от милиметри.

Интериорът е мястото на истинският спектакъл. Майсторите са използвали първокласна пълнозърнеста кожа. Не просто кожа, а "пълнозърнеста". Като брашно, но за седалки. И са се погрижили за хаптичните усещания. Което означава, че ще можете да усетите съпротивлението на копчетата и на назъбените циферблати. Сякаш това е най-важното нещо в живота. Накрая, най-важното. Интериорът е "завършен според изискванията на клиента". Което означава, че ако си платиш достатъчно, може да си сложиш и хладилник.

Двигателят, разбира се, е V12. От Ferrari 550. Но са го оптимизирали с нова охладителна система и изпускателна система, което явно е достатъчно за да добавят 25 коня. За да стане общо 503. Което е доста добро. И ускорението е 4.4 секунди до 100 км/ч. от място с максимална скорост от 320 км/ч. Което, ако си без покрив, е като да се сблъскаш с тухлена стена. Но не се притеснявайте. Шасито е подсилено с въглеродни влакна. За да е по-твърдо. А спирачките са от Brembo. За да можете да спрете. Преди да е станало твърде късно. 

Като цяло, тази кола е за тези, които имат твърде много пари и твърде малко покрив над главата си. И които искат да си купят едно произведение на изкуството, което да ги кара да се чувстват важни. Доставките започват следващата година. А цената… не се споменава. Защото, когато си важен и си купуваш кола, която въплъщава "сладък живот", цената няма значение.