Класики: Alfa 33

Първоначалната идея за новата "Alfa" била възложена на гуруто Giorgetto Giugiaro, същият, който преди това е забъркал дизайна на Alfasud. Той, естествено, представил проект за атрактивен седан, но вместо това избрали оригиналното и доста по-ъгловато, предложение на новоназначения директор на Centro Stile Alfa Romeo, архитекта Ермано Кресони. Представете си някой да си поръча Maserati и до му доставят тухла с колела. Ето такава била разликата. Линиите на Alfa Romeo 33, които били особено подчертани при лансирането, включвали намек за хоризонтален багажник, като същевременно запазвали задния капак, закрепен към покрива. Това е дефиницията за хечбек, но някой е решил да го нарече "намек за хоризонтален багажник". Пуснат на пазара през лятото на 1983 г., новата Alfa Romeo 33 използва платформата, двигателите, трансмисията и части от шасито на Alfasud. Дизайнът обаче е напълно различен, особено отзад: като цяло линиите са по-изчистени и ъгловати, което отбелязва стилистична промяна, по-съобразена с вкусовете на 80-те години. Защото през 80-те всичко трябваше да е ъглово, дори и косите.

Интериорът предлага същият простор и комфорт като предшественика си. Обемът на багажника също остава непроменен. Сред иновациите било ергономично решение, уникално за Alfa 33: арматурното табло, здраво закрепено към кормилната конзола, която се регулира по височина. Това осигурява перфектна видимост на приборите във всяка позиция. 

При пускането на пазара били налични следните 4-цилиндрови боксер мотори: 1.3-литров със 79 к.с. и 1.5-литров с 84 к.с., последният и в цялостното ниво на оборудване Quadrifoglio Oro. Спирачната система на Alfasud, с предни дискове на изхода на скоростната кутия, била заменена от традиционна  такава с дискове на главините. Това било като да замениш екзотична, но неработеща, кафе машина с нещо, което просто прави кафе. През 1984 г. е пусната на пазара най-мощната версия, Alfa Romeo 33 Quadrifoglio Verde, с 1.5-литров двигател, увеличен до 105 к.с.  и ексклузивна естетика. В другия край на гамата се предлага и 1,3-литров боксерен двигател с 86 к.с., забележително представяне за двигател с такъв размер, като да караш болид от Формула 1 с двигател от косачка. Двигателите били развити по отношение на мощност и работен обем, за да отговарят на все по-строгите разпоредби за намаляване на емисиите. Защото, както знаем, никой не иска да диша изпарения от италиански спортни автомобили. Дизайнът на боксерния двигател и скоростната кутия позволява внедряването на задвижване 4х4, което е възприето и от  комби версията, проектирана от Sergio Pininfarina. Той предложил на Alfa Romeo двойна опция: каросерия тип комби, известна на италиански като Giardinetta, комбинирана със задвижване на всички колела, тъй като очевидно, на някой му е писнало да ходи на ски с Fiat Campagnola.  Системата 4х4 позволявала включване на задното сцепление чрез допълнителен лост, разположен пред лоста за превключване на предавките. Защото кой има нужда от копчета, когато може да имаш лостове? 

 Факт е, че Alfa Romeo 33 със задвижване на всички колела е първият автомобил със задвижване на всички колела на миланския производител, Giardinetta е първото комби със задвижване на всички колела и първият семеен автомобил от Alfa, който успешно влиза в серийно производство с този тип каросерия. Alfa Romeo 33 бележи раждането на спортно комби, вече не предназначено единствено за работа, но и за свободно време, и насочено към млада и динамична аудитория. Именно поради тази причина маркетинговият отдел на Alfa Romeo решава да промени името от традиционното, но считано за остаряло, Giardinetta на по-интернационалното Sportwagon, което става официално през април 1988 г.

През 1986 г. Alfa Romeo 33 претърпява първото си обновяване: таблото и панелите на вратите са модифицирани, 1.7-литровият боксерен двигател (114 к.с. и максимална скорост 200 км/ч) дебютира с Quadrifoglio Verde, а двигателите с обем 1.5-литра. се предлагат със 105 к.с. В Alfa 33 се появява и 3-цилиндров турбо дизел с работен обем 1.8-литра  и 72 к.с.  Турбо дизел в Alfa и то 3-цилиндров е все едно да сложиш дизелов двигател на състезателен кон. През 1990 година Centro Stile има за цел да обедини семейното усещане на моделите от гамата на Alfa Romeo и представя обстоен фейслифт на модела. Решетката и фаровете са модифицирани, напомняйки на Alfa 164 . Задните светлини приемат дизайн, подобен iсъщо на този на флагманския модел, но това е все едно да си смениш само ризата и панталоните, но да си запазиш бельото. Все пак   1.7-литровият, с 16-клапанов мотор, вече произвежда 133 к.с., позволявайки на Quadrifoglio Verde да достигне максимална скорост от 208 км/ч, докато 1.5-литровият  с мощност 97 к.с., получава електронно впръскване на горивото. 

Реално този модел е трудно да наречем нова класика, но заслужава да му се обърне внимание. Общото производство, което продължи повече от 1983 до 1994 година, възлиза на близо 1 млн. бройки, което за "Alfa Romeo" си е направо чудо!